Изгубена
Изгубих се без твоя силен гръб,
Без твоите ръце и думи нежни.
Сигурността, че винаги със теб
Ще бъда – изведнъж изчезна...
Изгубена – дете без светлина,
Без майчини ръце и бащни прегръдки.
Опипом търся твойта ведрина
И погледи, макар и редки.
Разбрах аз изведнъж, че съм сама,
Че в този свят, сив, мокър и голям,
Аз нямам теб – и нямам твърдина,
В която да се сгуша и заспя…
И търся те в прегръдките на друг…
И чуждите ръце, и чужди думи
Забиват всеки път юмрук
В плътта на моята любов безумна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Антонина Иванова Все права защищены