21 янв. 2012 г., 05:56

Изгубена

677 0 1

Изгубена съм някъде в нощта,

там - между земята и звездите,

в близост до една река,

наречена „потока на сълзите”.

 

Изгубена съм някъде навътре,

там - в горите мрачни и дълбоки.

Изгубих се сама, защото бягах

от думи тежки и жестоки.

 

Изгубих се, защото исках да намеря

любовта, а може би и себе си.

Нависоко се опитвах да уцеля,

но достигнах по-ниско даже от нозете си.

 

Изгубена съм някъде в нощта,

не ме търси, че по-дълбоко ще cе скрия.

Прости ми, но изгубих се сама,

и сама ще трябва аз да се открия!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Толина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...