Изгубена съм някъде в нощта,

там - между земята и звездите,

в близост до една река,

наречена „потока на сълзите”.

Изгубена съм някъде навътре,

там - в горите мрачни и дълбоки.

Изгубих се сама, защото бягах

от думи тежки и жестоки.

Изгубих се, защото исках да намеря

любовта, а може би и себе си.

Нависоко се опитвах да уцеля,

но достигнах по-ниско даже от нозете си.

Изгубена съм някъде в нощта,

не ме търси, че по-дълбоко ще cе скрия.

Прости ми, но изгубих се сама,

и сама ще трябва аз да се открия!