21.01.2012 г., 5:56

Изгубена

675 0 1

Изгубена съм някъде в нощта,

там - между земята и звездите,

в близост до една река,

наречена „потока на сълзите”.

 

Изгубена съм някъде навътре,

там - в горите мрачни и дълбоки.

Изгубих се сама, защото бягах

от думи тежки и жестоки.

 

Изгубих се, защото исках да намеря

любовта, а може би и себе си.

Нависоко се опитвах да уцеля,

но достигнах по-ниско даже от нозете си.

 

Изгубена съм някъде в нощта,

не ме търси, че по-дълбоко ще cе скрия.

Прости ми, но изгубих се сама,

и сама ще трябва аз да се открия!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Толина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...