8 апр. 2006 г., 16:20

Изгубена

Поэзия

953 0 12

Тя не иска да плаче,
очите притиска,
прехапва си устната.
Тя няма да плаче
отдавна е голямо момиче,
и отдавна се учи как да притиска
сълзите, чувствата,
а днес и мечтите.
Завързва очите си с шал
да не вижда изгрева
след нощ такава изгрял.
Притиска със длани ушите,
не иска да чува,
как звънят тихи камбани.
Тя е голяма и няма за нея
път, който сега да избира,
пътят отдавна е вече избран.
Още очаква, какво ли...
Малка надежда винаги има,
дори и незрима нея я има!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

megans (Магдалена Василева)

Жени , само ти успяваш да ме накараш да усетя душата на лиричния герой...

2007-07-30T20:18:02+03:00
kity (Людмила Нилсън)

Много хубав стих!!!
Познати чувства
Поздрави Джейни!

2007-01-09T16:17:23+02:00
violetad (Виолета Стефанова)

Много силно и много истинско.Не само, че се чете, а се преживява. Успех в писането, но дано поводите са по-приятни!!! Отличен /6/

2006-04-09T12:31:23+03:00
Pepina (Пепа Деличева)

Хубав стих си написала отново Джейн! Истински!

2006-04-09T11:07:14+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Благодаря ви!
Сълзите са времето на израстване,пречистване и усъвършенстване.
Не са моите сълзи,но те са и в мен и във вас всички.
Всеки има път Веси,по който да върви...Понякога ми се иска да съм като вятъра да заглуша болките на болеещите,ала не мога,а искам...

2006-04-09T09:19:37+03:00