Изгубена
Тя не иска да плаче,
очите притиска,
прехапва си устната.
Тя няма да плаче
отдавна е голямо момиче,
и отдавна се учи как да притиска
сълзите, чувствата,
а днес и мечтите.
Завързва очите си с шал
да не вижда изгрева
след нощ такава изгрял.
Притиска със длани ушите,
не иска да чува,
как звънят тихи камбани.
Тя е голяма и няма за нея
път, който сега да избира,
пътят отдавна е вече избран.
Още очаква, какво ли...
Малка надежда винаги има,
дори и незрима нея я има!
очите притиска,
прехапва си устната.
Тя няма да плаче
отдавна е голямо момиче,
и отдавна се учи как да притиска
сълзите, чувствата,
а днес и мечтите.
Завързва очите си с шал
да не вижда изгрева
след нощ такава изгрял.
Притиска със длани ушите,
не иска да чува,
как звънят тихи камбани.
Тя е голяма и няма за нея
път, който сега да избира,
пътят отдавна е вече избран.
Още очаква, какво ли...
Малка надежда винаги има,
дори и незрима нея я има!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
