Понякога се губя в себе си
(а там е тъмно, страшно тъмно)
За часове преставам да се гоня с времето
и да катеря бъдещето стръмно.
А там из тъмнината черна,
мъждука бледа светлинка.
Като звездичка мъничка, вечерна -
Надежда се нарича тя.
Надеждата ми носи твойто име,
трапчинките ти, твоите очи.
И все те чакам ти да дойдеш, изведи ме!
Че ме е страх от тъмнината, знаеш го, нали?
Но ти не идваш!
Чакането бавно ме убива.
Убива всяка мисъл и мечта.
Не виждам начин, как без теб ще съм щастлива...
Но и причина нямам с теб да продължа.
Все пак ще чакам още, ти не закъснявай!
Ще бъда там, където ме остави.
Ако ме няма, вече съм изгубена, прощавай!
И няма смисъл да ме търсиш, просто забрави!
 Ell 13