Понякога се губя в себе си
(а там е тъмно, страшно тъмно)
За часове преставам да се гоня с времето
и да катеря бъдещето стръмно.
А там из тъмнината черна,
мъждука бледа светлинка.
Като звездичка мъничка, вечерна -
Надежда се нарича тя.
Надеждата ми носи твойто име,
трапчинките ти, твоите очи.
И все те чакам ти да дойдеш, изведи ме!
Че ме е страх от тъмнината, знаеш го, нали? ...