Изгубена душа

Поэзия

1.1K 0 3

Ела като птица,
като живота на гроба на любовта.
Както една девица
взря се в неговата неземна красота.

Ронейки кървави сълзи,
молейки я да я пощади.
Любовта разби крехкото сърце,
смееща се, докато убиваше го бавно със ръце...

Молейки я да спре,
тази болка непоносима,
тя се изсмя в нейното лице:
"Ти си жалка, малка и невзрачна!
Ти си глупава и нетърпима!"

Разкъсваща душата,
носеща се в бляскавата си каляска.
Играейки си със съдбата,
със сълзите, които тъй красиво пробляскват...

Да те пощади... Дар ли е това?
Да те носи величествено на своите крила?
Молейки за прошката една,
душата ти невидима се изгуби...
Tам...
Във вечността...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Тинчету (Тина)

"Ела като птица,
като живота на гроба на любовта.
Както една девица
взря се в неговата неземна красота."

Началото е важно,а само тук... неразбрах смисъл и същността!За да излееш чувствата не се старай да те разберат другите а листа, в/у който пишеш!
Поздрав отново!

2007-03-04T14:23:21+02:00
nadq_a (Надя Ганева)

Много е добро

2006-12-26T15:41:00+02:00
Static-X (Борислав)

Еми добро е продължавай в същия дух.

2006-11-21T13:04:49+02:00