21 нояб. 2006 г., 09:28

Изгубена душа

1.1K 0 3
Ела като птица,
като живота на гроба на любовта.
Както една девица
взря се в неговата неземна красота.

Ронейки кървави сълзи,
молейки я да я пощади.
Любовта разби крехкото сърце,
смееща се, докато убиваше го бавно със ръце...

Молейки я да спре,
тази болка непоносима,
тя се изсмя в нейното лице:
"Ти си жалка, малка и невзрачна!
Ти си глупава и нетърпима!"

Разкъсваща душата,
носеща се в бляскавата си каляска.
Играейки си със съдбата,
със сълзите, които тъй красиво пробляскват...

Да те пощади... Дар ли е това?
Да те носи величествено на своите крила?
Молейки за прошката една,
душата ти невидима се изгуби...
Tам...
Във вечността...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ем Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Ела като птица,
    като живота на гроба на любовта.
    Както една девица
    взря се в неговата неземна красота."

    Началото е важно,а само тук... неразбрах смисъл и същността!За да излееш чувствата не се старай да те разберат другите а листа, в/у който пишеш!
    Поздрав отново!
  • Много е добро
  • Еми добро е продължавай в същия дух.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...