Ела като птица, като живота на гроба на любовта. Както една девица взря се в неговата неземна красота.
Ронейки кървави сълзи, молейки я да я пощади. Любовта разби крехкото сърце, смееща се, докато убиваше го бавно със ръце...
Молейки я да спре, тази болка непоносима, тя се изсмя в нейното лице: "Ти си жалка, малка и невзрачна! Ти си глупава и нетърпима!"
Разкъсваща душата, носеща се в бляскавата си каляска. Играейки си със съдбата, със сълзите, които тъй красиво пробляскват...
Да те пощади... Дар ли е това? Да те носи величествено на своите крила? Молейки за прошката една, душата ти невидима се изгуби... Tам... Във вечността...
"Ела като птица,
като живота на гроба на любовта.
Както една девица
взря се в неговата неземна красота."
Началото е важно,а само тук... неразбрах смисъл и същността!За да излееш чувствата не се старай да те разберат другите а листа, в/у който пишеш!
Поздрав отново!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
като живота на гроба на любовта.
Както една девица
взря се в неговата неземна красота."
Началото е важно,а само тук... неразбрах смисъл и същността!За да излееш чувствата не се старай да те разберат другите а листа, в/у който пишеш!
Поздрав отново!