21 нояб. 2006 г., 09:28

Изгубена душа 

  Поэзия
874 0 3
Ела като птица,
като живота на гроба на любовта.
Както една девица
взря се в неговата неземна красота.
Ронейки кървави сълзи,
молейки я да я пощади.
Любовта разби крехкото сърце,
смееща се, докато убиваше го бавно със ръце...
Молейки я да спре,
тази болка непоносима,
тя се изсмя в нейното лице:
"Ти си жалка, малка и невзрачна! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ем Все права защищены

Предложения
: ??:??