Nov 21, 2006, 9:28 AM

Изгубена душа

  Poetry
1.1K 0 3
Ела като птица,
като живота на гроба на любовта.
Както една девица
взря се в неговата неземна красота.

Ронейки кървави сълзи,
молейки я да я пощади.
Любовта разби крехкото сърце,
смееща се, докато убиваше го бавно със ръце...

Молейки я да спре,
тази болка непоносима,
тя се изсмя в нейното лице:
"Ти си жалка, малка и невзрачна!
Ти си глупава и нетърпима!"

Разкъсваща душата,
носеща се в бляскавата си каляска.
Играейки си със съдбата,
със сълзите, които тъй красиво пробляскват...

Да те пощади... Дар ли е това?
Да те носи величествено на своите крила?
Молейки за прошката една,
душата ти невидима се изгуби...
Tам...
Във вечността...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ем All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Ела като птица,
    като живота на гроба на любовта.
    Както една девица
    взря се в неговата неземна красота."

    Началото е важно,а само тук... неразбрах смисъл и същността!За да излееш чувствата не се старай да те разберат другите а листа, в/у който пишеш!
    Поздрав отново!
  • Много е добро
  • Еми добро е продължавай в същия дух.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...