Nov 21, 2006, 9:28 AM

Изгубена душа

  Poetry
1.1K 0 3
Ела като птица,
като живота на гроба на любовта.
Както една девица
взря се в неговата неземна красота.

Ронейки кървави сълзи,
молейки я да я пощади.
Любовта разби крехкото сърце,
смееща се, докато убиваше го бавно със ръце...

Молейки я да спре,
тази болка непоносима,
тя се изсмя в нейното лице:
"Ти си жалка, малка и невзрачна!
Ти си глупава и нетърпима!"

Разкъсваща душата,
носеща се в бляскавата си каляска.
Играейки си със съдбата,
със сълзите, които тъй красиво пробляскват...

Да те пощади... Дар ли е това?
Да те носи величествено на своите крила?
Молейки за прошката една,
душата ти невидима се изгуби...
Tам...
Във вечността...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ем All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Ела като птица,
    като живота на гроба на любовта.
    Както една девица
    взря се в неговата неземна красота."

    Началото е важно,а само тук... неразбрах смисъл и същността!За да излееш чувствата не се старай да те разберат другите а листа, в/у който пишеш!
    Поздрав отново!
  • Много е добро
  • Еми добро е продължавай в същия дух.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...