По улиците аз вървя сама,

забравена от хората,

от хорските очи, дъждът вали косите ми.
Усещам ужасен студ в душата си!
Студът пронизва моите мисли,

разбива моите мечти,

на прах направи моето сърце.
То вече не знае любов какво е!
Любов да дава не умее,

да страда не желае!
За чувства вече да говорим е излишно -

човекът без сърце е нищо!
Но искам аз да ме обича някой,

да чувства пак сърцето ми любов,

да има рамо, на което да поплача,

да има кой да ме прегърне пак.
С топлина сърцето ми да сгрее

и светлина в душата да изгрее!
Да усещам твоята на моята ръка,

да чувствам твоето до моето сърце,

да бият заедно в едно,

на твоето рамо да заспя

и да се слея с твоята душа.
Да започна да живея пак

и да усещам любовта!