Apr 17, 2008, 8:04 AM

Изгубена любов

  Poetry » Love
917 1 0

По улиците аз вървя сама,

забравена от хората,

от хорските очи, дъждът вали косите ми.
Усещам ужасен студ в душата си!
Студът пронизва моите мисли,

разбива моите мечти,

на прах направи моето сърце.
То вече не знае любов какво е!
Любов да дава не умее,

да страда не желае!
За чувства вече да говорим е излишно -

човекът без сърце е нищо!
Но искам аз да ме обича някой,

да чувства пак сърцето ми любов,

да има рамо, на което да поплача,

да има кой да ме прегърне пак.
С топлина сърцето ми да сгрее

и светлина в душата да изгрее!
Да усещам твоята на моята ръка,

да чувствам твоето до моето сърце,

да бият заедно в едно,

на твоето рамо да заспя

и да се слея с твоята душа.
Да започна да живея пак

и да усещам любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Алексиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...