30 июл. 2008 г., 17:21

Изгубена мечта

1.4K 0 4

Не можеш да върнеш отронена сълза,

нито красивите дни.

Не можеш да имаш несбъдната мечта,

а как го искаш! Но уви!

 

Аз исках просто очите ти,

исках да бъда твоя.

Всеки ден слушах лъжите ти,

а сега как да си върна покоя.

 

Лежа със ножа в ръка

и шепна твоето име.

Открих решението сега.

О, Смърт красива, към Ада отведи ме.

 

               *********

Белезите по ръцете ми

още личат,

беше сърцето ми

потънало в скръб.

 

Разбити приятелства,

разбити надежди,

непростими предателства,

черни одежди.

 

Животът е труден,

а аз съм сама.

Навред се лутам

в непрогледна тъма.

 

Кога ще свърши

дългата тъга?

Дали ще ме довърши

тази изгубена мечта?

 

Искам да забравя,

да не плача във нощта,

спомените да оставя,

но не се забравя лесно любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Девс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...