Jul 30, 2008, 5:21 PM

Изгубена мечта

  Poetry » Love
1.4K 0 4

Не можеш да върнеш отронена сълза,

нито красивите дни.

Не можеш да имаш несбъдната мечта,

а как го искаш! Но уви!

 

Аз исках просто очите ти,

исках да бъда твоя.

Всеки ден слушах лъжите ти,

а сега как да си върна покоя.

 

Лежа със ножа в ръка

и шепна твоето име.

Открих решението сега.

О, Смърт красива, към Ада отведи ме.

 

               *********

Белезите по ръцете ми

още личат,

беше сърцето ми

потънало в скръб.

 

Разбити приятелства,

разбити надежди,

непростими предателства,

черни одежди.

 

Животът е труден,

а аз съм сама.

Навред се лутам

в непрогледна тъма.

 

Кога ще свърши

дългата тъга?

Дали ще ме довърши

тази изгубена мечта?

 

Искам да забравя,

да не плача във нощта,

спомените да оставя,

но не се забравя лесно любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Девс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....