Не можеш да върнеш отронена сълза,
нито красивите дни.
Не можеш да имаш несбъдната мечта,
а как го искаш! Но уви!
Аз исках просто очите ти,
исках да бъда твоя.
Всеки ден слушах лъжите ти,
а сега как да си върна покоя.
Лежа със ножа в ръка
и шепна твоето име.
Открих решението сега.
О, Смърт красива, към Ада отведи ме.
*********
Белезите по ръцете ми
още личат,
беше сърцето ми
потънало в скръб.
Разбити приятелства,
разбити надежди,
непростими предателства,
черни одежди.
Животът е труден,
а аз съм сама.
Навред се лутам
в непрогледна тъма.
Кога ще свърши
дългата тъга?
Дали ще ме довърши
тази изгубена мечта?
Искам да забравя,
да не плача във нощта,
спомените да оставя,
но не се забравя лесно любовта.
© Девс Всички права запазени