30.07.2008 г., 17:21

Изгубена мечта

1.4K 0 4

Не можеш да върнеш отронена сълза,

нито красивите дни.

Не можеш да имаш несбъдната мечта,

а как го искаш! Но уви!

 

Аз исках просто очите ти,

исках да бъда твоя.

Всеки ден слушах лъжите ти,

а сега как да си върна покоя.

 

Лежа със ножа в ръка

и шепна твоето име.

Открих решението сега.

О, Смърт красива, към Ада отведи ме.

 

               *********

Белезите по ръцете ми

още личат,

беше сърцето ми

потънало в скръб.

 

Разбити приятелства,

разбити надежди,

непростими предателства,

черни одежди.

 

Животът е труден,

а аз съм сама.

Навред се лутам

в непрогледна тъма.

 

Кога ще свърши

дългата тъга?

Дали ще ме довърши

тази изгубена мечта?

 

Искам да забравя,

да не плача във нощта,

спомените да оставя,

но не се забравя лесно любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Девс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...