Изгубена младост
808
0
0
Помръкнало цвете. Без топлина.
Доверие крехко. Разцъфтяло едва.
Думички прости. Носят тъга.
Без обич живее. Само в света.
А колко му трябва? Две кротки очи.
Да върнат надеждата плаха
в студените дни.
Самотното цвете. Крие се там под дъжда.
Да заличи то не може
своята тъжна душа.
Когато умира -
някъде там в студа.
Очаквайки обич,
някой му взе младостта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сиана Петкова Все права защищены
