14.02.2012 г., 20:36 ч.

Изгубена младост 

  Поезия » Друга
561 0 0

Помръкнало цвете. Без топлина.

Доверие крехко. Разцъфтяло едва.

Думички прости. Носят тъга.

Без обич живее. Само в света.

А колко му трябва? Две кротки очи.

Да върнат надеждата плаха

в студените дни.

Самотното цвете. Крие се там под дъжда.

Да заличи то не може

своята тъжна душа.

Когато умира -

някъде там в студа.

Очаквайки обич,

някой му взе младостта...

© Сиана Петкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??