Feb 14, 2012, 8:36 PM

Изгубена младост 

  Poetry » Other
559 0 0

Помръкнало цвете. Без топлина.

Доверие крехко. Разцъфтяло едва.

Думички прости. Носят тъга.

Без обич живее. Само в света.

А колко му трябва? Две кротки очи.

Да върнат надеждата плаха

в студените дни.

Самотното цвете. Крие се там под дъжда.

Да заличи то не може

своята тъжна душа.

Когато умира -

някъде там в студа.

Очаквайки обич,

някой му взе младостта...

© Сиана Петкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??