Изгубена младост

14 feb 2012, 20:36

Poesía » Otra

562 0 0

Помръкнало цвете. Без топлина.

Доверие крехко. Разцъфтяло едва.

Думички прости. Носят тъга.

Без обич живее. Само в света.

А колко му трябва? Две кротки очи.

Да върнат надеждата плаха

в студените дни.

Самотното цвете. Крие се там под дъжда.

Да заличи то не може

своята тъжна душа.

Когато умира -

някъде там в студа.

Очаквайки обич,

някой му взе младостта...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.