18 янв. 2009 г., 15:24

Изгубена надежда

1.3K 0 1

Аз вярвах,
вярвах в чудеса.
Вярвах в теб,
вярвах, че не съм сама!
И все така не зная
вярата ми кой уби
и защо сърцето мое
никога не му прости.
Къде бе ти тогава -
от приятел аз,
когато се нуждаех?
Търсих него толкоз много време,
но намерих ли го?
Не, уви.
Не, подкрепа не открих,
даже във познатите очи.
Сякаш бяха празни,
слепи за моите сълзи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Няма Начин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сигурно знаеш, че винаги ще се намери някой, който да се опита да те "неутрализира" и да ти разбие мечтите. А силата на поезията е точно там - да намериш красотата у всяка умираща мечта. Не се предавай.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...