18.01.2009 г., 15:24

Изгубена надежда

1.3K 0 1

Аз вярвах,
вярвах в чудеса.
Вярвах в теб,
вярвах, че не съм сама!
И все така не зная
вярата ми кой уби
и защо сърцето мое
никога не му прости.
Къде бе ти тогава -
от приятел аз,
когато се нуждаех?
Търсих него толкоз много време,
но намерих ли го?
Не, уви.
Не, подкрепа не открих,
даже във познатите очи.
Сякаш бяха празни,
слепи за моите сълзи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Няма Начин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сигурно знаеш, че винаги ще се намери някой, който да се опита да те "неутрализира" и да ти разбие мечтите. А силата на поезията е точно там - да намериш красотата у всяка умираща мечта. Не се предавай.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...