Изгубени
Игубени във тишината,
изгубени и във мъглата.
без знак за диря, без посока,
без слънчев лъч.
Самотни скитахме се във мъглата.
Лутахме се в тишината.
Можеше да бъде и различно-
ала твърде късно е за всичко.
Смехът и радостта
не са вече част от моята душа.
И продължихме да се губим
В тишината, във мъглата.
© Цветана Стоянова Все права защищены