24 июн. 2009 г., 12:59

Изгубени 

  Поэзия
504 0 1

 

Изгубени

 

 

 

Игубени във тишината,

изгубени и във мъглата.

без знак за диря, без посока,

без слънчев лъч.

Самотни скитахме се във мъглата.

Лутахме се в тишината.

Можеше да бъде и различно-

ала твърде късно е за всичко.

Смехът и радостта

не са вече част от моята душа.

И продължихме да се губим

В тишината, във мъглата.

© Цветана Стоянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??