Изгубих се в камбанения ек…
В улуците – последни капки дъжд.
Почувствах се за първи път човек,
от тишината покорен, но изведнъж…
… погледна ме, тъгата се стопи,
… ръцете ни здраво преплетени
люлееха в унес мечти,
от очите ни нежно усетени.
14.09.2008
© Мери Попинз Все права защищены
Поздрав за преплетените ръце.