18 мар. 2007 г., 20:02

Изгубени души 

  Поэзия
651 0 6

Бездушни кръгове чертаят хоризонта
и - помрачено - слънцето не топли!
..................................
Изгубени души се лутат, дирят
пътеката към вечното блаженство!
Отчаяни, безмълвно се поспират
и пак отлитат мрачни и безпътни!
...................................
И в тихото превива се от болка
самотната безплътност на поета,
отчаян от позорната жестокост
и вечната безсмъртност на живота!
Живота, който дава и отнема
и ражда се в безкрая, пак и пак,
за него няма път, и няма стреме,
с душите ни се храни - да е млад!
.....................................
Превити и сломени, просълзени,
отнетите  надежди дишат плахо,
те -  птици посивели и ранени,
прекършени крилете си размахват!
.................................
Бездушни кръгове чертаят хоризонта
и помрачено слънцето не топли!
Останали без нищо вече хората
изгубиха душите си самотни!

© Катя Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Пишеш хубаво... предизвикваш размисъл!
    Поздрав!
  • Надявам се да не вярваш в това което си написала,много е тажно.
  • "И в тихото превива се от болка
    самотната безплътност на поета,
    отчаян от позорната жестокост
    и вечната безсмъртност на живота!"
    Поздрави за тази прелест! Стихът ти е много дълбок и насищащ! Поздрави!
  • Разбиващо е думата!
  • Определено е разбиващо красиво! Поздрави!
  • Това е едно от най-добрите които съм чела.
    Разбиващо!
Предложения
: ??:??