18 mar 2007, 20:02

Изгубени души

  Poesía
778 0 6

Бездушни кръгове чертаят хоризонта
и - помрачено - слънцето не топли!
..................................
Изгубени души се лутат, дирят
пътеката към вечното блаженство!
Отчаяни, безмълвно се поспират
и пак отлитат мрачни и безпътни!
...................................
И в тихото превива се от болка
самотната безплътност на поета,
отчаян от позорната жестокост
и вечната безсмъртност на живота!
Живота, който дава и отнема
и ражда се в безкрая, пак и пак,
за него няма път, и няма стреме,
с душите ни се храни - да е млад!
.....................................
Превити и сломени, просълзени,
отнетите  надежди дишат плахо,
те -  птици посивели и ранени,
прекършени крилете си размахват!
.................................
Бездушни кръгове чертаят хоризонта
и помрачено слънцето не топли!
Останали без нищо вече хората
изгубиха душите си самотни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пишеш хубаво... предизвикваш размисъл!
    Поздрав!
  • Надявам се да не вярваш в това което си написала,много е тажно.
  • "И в тихото превива се от болка
    самотната безплътност на поета,
    отчаян от позорната жестокост
    и вечната безсмъртност на живота!"
    Поздрави за тази прелест! Стихът ти е много дълбок и насищащ! Поздрави!
  • Разбиващо е думата!
  • Определено е разбиващо красиво! Поздрави!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...