Изгубени души
Бездушни кръгове чертаят хоризонта
и - помрачено - слънцето не топли!
..................................
Изгубени души се лутат, дирят
пътеката към вечното блаженство!
Отчаяни, безмълвно се поспират
и пак отлитат мрачни и безпътни!
...................................
И в тихото превива се от болка
самотната безплътност на поета,
отчаян от позорната жестокост
и вечната безсмъртност на живота!
Живота, който дава и отнема
и ражда се в безкрая, пак и пак,
за него няма път, и няма стреме,
с душите ни се храни - да е млад!
.....................................
Превити и сломени, просълзени,
отнетите надежди дишат плахо,
те - птици посивели и ранени,
прекършени крилете си размахват!
.................................
Бездушни кръгове чертаят хоризонта
и помрачено слънцето не топли!
Останали без нищо вече хората
изгубиха душите си самотни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
