Изгубени души
Бездушни кръгове чертаят хоризонта
и - помрачено - слънцето не топли!
..................................
Изгубени души се лутат, дирят
пътеката към вечното блаженство!
Отчаяни, безмълвно се поспират
и пак отлитат мрачни и безпътни!
...................................
И в тихото превива се от болка
самотната безплътност на поета,
отчаян от позорната жестокост
и вечната безсмъртност на живота!
Живота, който дава и отнема
и ражда се в безкрая, пак и пак,
за него няма път, и няма стреме,
с душите ни се храни - да е млад!
.....................................
Превити и сломени, просълзени,
отнетите надежди дишат плахо,
те - птици посивели и ранени,
прекършени крилете си размахват!
.................................
Бездушни кръгове чертаят хоризонта
и помрачено слънцето не топли!
Останали без нищо вече хората
изгубиха душите си самотни!
© Катя All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Надявам се да не вярваш в това което си написала,много е тажно.
-
"И в тихото превива се от болка
самотната безплътност на поета,
отчаян от позорната жестокост
и вечната безсмъртност на живота!"
Поздрави за тази прелест! Стихът ти е много дълбок и насищащ! Поздрави!
-
Разбиващо е думата!
-
Определено е разбиващо красиво! Поздрави!
-
Това е едно от най-добрите които съм чела.
Разбиващо!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрав!