Изгубени мечти
Изгубени мечти преследвам
и до кога така не знам,
аз чуждите пътеки следвам,
по чужди стъпки аз вървя,
така надявам се да стигна
до края на една голяма бездна.
Очи затварям, пак поглеждам
дали ще видя светлина,
а може би я няма,
а може би не съществува тя.
И тъмно, и студено е,
о, колко трудно е да си сам,
макар отъпкани пътеки аз да следвам
не ще да стигна там,
а може би изгубени мечти преследвам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симона Симеонова Все права защищены
