viliana_popova (something else)
145 1018
18 апр. 2008 г., 19:03

Изгубени спомени 

  Поэзия » Белые стихи
604 0 6

Зад затръшната

врата

изгубени спомени

се лутат още,

търсейки надежда.

Аз не искам

да си спомням,

ала те напук

се натрапват

в мислите ми,

опитвайки се

да върнат всичко,

което е безвъзвратно

изгубено.

Спрете! Моля ви!

Спрете да ме мъчите!

Обичам го, но няма

смисъл...

Сълзите ми -

вече ги изплаках.

Устните ми -

свикнаха без ласки.

Ръцете ми –

все него чакат,

ала докога?

И надеждата

умира бавно,

и душата ми

сили няма,

и сърцето ми,

усещам, спира,

а спомените -

продължават да ме

мъчат все така

упорито...

Но няма смисъл,

вече няма смисъл.

Осъзнах, че е друг,

че няма да се боря.

Съдба раздели ни -

да живеем по отделно

живота си...

Няма вече:

„АЗ и Ти Завинаги.” -

издълбано във сърце

върху стария чин...

Няма вече:

„Здравей, любими!” -

изшепнато сладникаво

в телефонната слушалка.

Няма вече:

„Лека нощ, мила...”

Просто, мъчейки се,

ще заспя и ще се събудя

нов човек с надежди нови...

Или поне ще се заблуждавам,

че ще стане така,

за да мога уморено да

затворя очи

и да сънувам...

© something else Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??