Изгубени в превода

22 июн. 2008 г., 06:31

Поэзия » Философская

500 0 2

Казаха ни в толкова лъжи

и все пак истината си остана.

Бяхме изплашени, сами,

а прошката никога я няма.

Още можем да разбием

стените с ръце

и да крещим до последен

дъх, че сме "Невинни".

Отново кърви, ридае плътта,

толкова лоши ли бяхме -

на никого свидни.

Можем ли още да се погледнем

без срам, по-добре няма да е

и това го зная.

И ти, Скъпи, ще си сам,

искаш ли да си различен,

просто чакаш края.

Ще търсиш ли вода в пустинята?

Пий от кръвта им -

най-чистия грях.

Погубвайки се в лудостта си...

Бягай или ще си като тях.

Ще можеш ли още да тичаш

по път, който е осеян с омраза?

Сякаш още й се вричаш

"Завинаги с теб, дори и да ме няма."

Но тя какво направи, Мили?

Нима те утеши?

Ти си също като нас.

Още обичаш и още боли.

liusito (Людмила Стоянова)

2009-10-23T21:07:56+03:00

Поздравления! Има чувство и нещо недоизказано, нещо което само ти знаеш,всеки може да го разбере по различен начин..да открие в него своята история..
petinka67 (Петя Кръстева)

2008-06-22T10:46:26+03:00

Стефи...!