Казаха ни в толкова лъжи
и все пак истината си остана.
Бяхме изплашени, сами,
а прошката никога я няма.
Още можем да разбием
стените с ръце
и да крещим до последен
дъх, че сме "Невинни".
Отново кърви, ридае плътта,
толкова лоши ли бяхме -
на никого свидни.
Можем ли още да се погледнем ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up