Изгубени в превода
670
0
2
Казаха ни в толкова лъжи
и все пак истината си остана.
Бяхме изплашени, сами,
а прошката никога я няма.
Още можем да разбием
стените с ръце
и да крещим до последен
дъх, че сме "Невинни".
Отново кърви, ридае плътта,
толкова лоши ли бяхме -
на никого свидни.
Можем ли още да се погледнем
без срам, по-добре няма да е
и това го зная.
И ти, Скъпи, ще си сам,
искаш ли да си различен,
просто чакаш края.
Ще търсиш ли вода в пустинята?
Пий от кръвта им -
най-чистия грях.
Погубвайки се в лудостта си...
Бягай или ще си като тях.
Ще можеш ли още да тичаш
по път, който е осеян с омраза?
Сякаш още й се вричаш
"Завинаги с теб, дори и да ме няма."
Но тя какво направи, Мили?
Нима те утеши?
Ти си също като нас.
Още обичаш и още боли.
© Стеси All rights reserved.
