11 нояб. 2021 г., 20:30

Изгубени във времето

513 0 0

Останеш ли сам,

запали си огън.

Ставате двама.

Около теб

ще заиграят сенките

в самодивско хоро.

В тъмната нощ

ще те приспиват,

както някога мама,

искрящите пламъци,

изпълнили с топлина

самотната ти душа и легло.

 

А когато в утрото

пропълзи зората

и звездите избледнеят,

на огъня угаснал,

в топлата пепел

въглените изтлеят,

стани и тръгни

по пътя утъпкан,

смеси се с тълпата,

там потърси

душата сродна,

белязала за теб съдбата.

 

Две души,

изгубени във времето,

обречени да се съберат,

тръгнат ли заедно

по начертания от съдбата

криволичещ път,

за тях покрива

на малката къщурка

е на разкошен замък,

споделеният хляб,

макар и трошица,

за тях е най - сладък.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...