11 нояб. 2021 г., 20:30

Изгубени във времето

515 0 0

Останеш ли сам,

запали си огън.

Ставате двама.

Около теб

ще заиграят сенките

в самодивско хоро.

В тъмната нощ

ще те приспиват,

както някога мама,

искрящите пламъци,

изпълнили с топлина

самотната ти душа и легло.

 

А когато в утрото

пропълзи зората

и звездите избледнеят,

на огъня угаснал,

в топлата пепел

въглените изтлеят,

стани и тръгни

по пътя утъпкан,

смеси се с тълпата,

там потърси

душата сродна,

белязала за теб съдбата.

 

Две души,

изгубени във времето,

обречени да се съберат,

тръгнат ли заедно

по начертания от съдбата

криволичещ път,

за тях покрива

на малката къщурка

е на разкошен замък,

споделеният хляб,

макар и трошица,

за тях е най - сладък.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...