Изгубени във времето

Останеш ли сам,

запали си огън.

Ставате двама.

Около теб

ще заиграят сенките

в самодивско хоро.

В тъмната нощ

ще те приспиват,

както някога мама,

искрящите пламъци,

изпълнили с топлина

самотната ти душа и легло.

А когато в утрото

пропълзи зората

и звездите избледнеят,

на огъня угаснал,

в топлата пепел

въглените изтлеят,

стани и тръгни

по пътя утъпкан,

смеси се с тълпата,

там потърси

душата сродна,

белязала за теб съдбата.

Две души,

изгубени във времето,

обречени да се съберат,

тръгнат ли заедно

по начертания от съдбата

криволичещ път,

за тях покрива

на малката къщурка

е на разкошен замък,

споделеният хляб,

макар и трошица,

за тях е най - сладък.