11.11.2021 г., 20:30

Изгубени във времето

509 0 0

Останеш ли сам,

запали си огън.

Ставате двама.

Около теб

ще заиграят сенките

в самодивско хоро.

В тъмната нощ

ще те приспиват,

както някога мама,

искрящите пламъци,

изпълнили с топлина

самотната ти душа и легло.

 

А когато в утрото

пропълзи зората

и звездите избледнеят,

на огъня угаснал,

в топлата пепел

въглените изтлеят,

стани и тръгни

по пътя утъпкан,

смеси се с тълпата,

там потърси

душата сродна,

белязала за теб съдбата.

 

Две души,

изгубени във времето,

обречени да се съберат,

тръгнат ли заедно

по начертания от съдбата

криволичещ път,

за тях покрива

на малката къщурка

е на разкошен замък,

споделеният хляб,

макар и трошица,

за тях е най - сладък.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....