Изходът
Небето притвори очите си слънчево-модри.
С дъждовно набъбнали устни земята докосна.
Полива градината Господ… А ние мърморим,
че трябва отново чадъра в ръка да си носим.
А ние нехаем, че тук сме за малко, на гости
в планетния дом, предоставен от Него за всички.
Проекти чертаем… Все искаме още и още…
Голтака презрели, към чуждия стон безразлични.
Не носим вина, че умират добрите пчелички!
Друг някой храната, водата и въздуха трови!
Чеда на Пилат – пресметливи, бездушни, безлики -
превърна ни Луцифер в роби, макар без окови!
Но изход просветва сред мрака!... И той е в Словата:
Две дрехи ли имаш, на бедния дай си едната!*
Албена Димитрова
24. 05. 2021.
София.
_______________________________________________________________
*- „Той отговори и им рече: който има две дрехи, нека даде ономува, който няма; и който има храна, нека прави същото.” (Лука. 3. 11.)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Албена Димитрова Все права защищены
