Небето притвори очите си слънчево-модри.
С дъждовно набъбнали устни земята докосна.
Полива градината Господ… А ние мърморим,
че трябва отново чадъра в ръка да си носим.
А ние нехаем, че тук сме за малко, на гости
в планетния дом, предоставен от Него за всички.
Проекти чертаем… Все искаме още и още…
Голтака презрели, към чуждия стон безразлични.
Не носим вина, че умират добрите пчелички!
Друг някой храната, водата и въздуха трови!
Чеда на Пилат – пресметливи, бездушни, безлики -
превърна ни Луцифер в роби, макар без окови! ...