22 авг. 2007 г., 01:37

Изживян, изтръгнат и бездомен?

935 0 6
 

За пред хората си спомен -

изживян, изтръгнат и бездомен.

А още тебе пазя в мен,

заради това е тъжен моя ден.


Но не трябва да издавам моята тъга,

защото всички пак ще питат „До кога?"


Без да знаят, че и аз не знам

колко още мога да ти дам


Колко сълзи бих изплакала.

Колко още бих те чакала.

Колко много бих простила.

Колко бих се наранила.


Пак ще казват:

„Защо още го обичаш?

Не виждаш ли, че все едно след вятър тичаш?

Той единствено те наранява,

а душата ти отново му прощава!"


Сякаш аз не виждам всичко,

но за мене той е щастие едничко!

За пореден път сърцето си му давам,

даже след това да съжалявам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво, това е много хубаво написано...видях, че имаш много малко поезия в профила ти, а пишеш много хубаво! Трябва да пишеш повече, определено.
    Успех и ти желая повече хубави моменти от колкото лоши!
  • Много силен първи куплет, чудесен стих.
  • абсолютно!
  • Напълно си права.А и ако ги нямаше лошите мигове,нямаше как да оценим добрите! Аз смятам,че радостта и щастието,които идват след дълга болка,са най-истински,най-желани и най-силно оценени!
  • Много благодаря за пожеланието :*
    Всичко което каза е много вярно
    Хубавото (за мен) на стихотворението е че сега всичко е отминало, вече всичко е спомен...изживян, изтръгнат и бездомен
    Научих се че дори и най-силните чувства в живота отминават, изтичат.
    Аз си имам една теория за лошите неща в живота- радвам им се повече от колкото на добрите, защото именно лошите изживявания те правят по-силен, по-мъдър, по-умен, по-гъвкав....общо взето те изграждат като личност

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...