22.08.2007 г., 1:37

Изживян, изтръгнат и бездомен?

933 0 6
 

За пред хората си спомен -

изживян, изтръгнат и бездомен.

А още тебе пазя в мен,

заради това е тъжен моя ден.


Но не трябва да издавам моята тъга,

защото всички пак ще питат „До кога?"


Без да знаят, че и аз не знам

колко още мога да ти дам


Колко сълзи бих изплакала.

Колко още бих те чакала.

Колко много бих простила.

Колко бих се наранила.


Пак ще казват:

„Защо още го обичаш?

Не виждаш ли, че все едно след вятър тичаш?

Той единствено те наранява,

а душата ти отново му прощава!"


Сякаш аз не виждам всичко,

но за мене той е щастие едничко!

За пореден път сърцето си му давам,

даже след това да съжалявам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, това е много хубаво написано...видях, че имаш много малко поезия в профила ти, а пишеш много хубаво! Трябва да пишеш повече, определено.
    Успех и ти желая повече хубави моменти от колкото лоши!
  • Много силен първи куплет, чудесен стих.
  • абсолютно!
  • Напълно си права.А и ако ги нямаше лошите мигове,нямаше как да оценим добрите! Аз смятам,че радостта и щастието,които идват след дълга болка,са най-истински,най-желани и най-силно оценени!
  • Много благодаря за пожеланието :*
    Всичко което каза е много вярно
    Хубавото (за мен) на стихотворението е че сега всичко е отминало, вече всичко е спомен...изживян, изтръгнат и бездомен
    Научих се че дори и най-силните чувства в живота отминават, изтичат.
    Аз си имам една теория за лошите неща в живота- радвам им се повече от колкото на добрите, защото именно лошите изживявания те правят по-силен, по-мъдър, по-умен, по-гъвкав....общо взето те изграждат като личност

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....