Изживян, изтръгнат и бездомен?
За пред хората си спомен -
изживян, изтръгнат и бездомен.
А още тебе пазя в мен,
заради това е тъжен моя ден.
Но не трябва да издавам моята тъга,
защото всички пак ще питат „До кога?"
Без да знаят, че и аз не знам
колко още мога да ти дам
Колко сълзи бих изплакала.
Колко още бих те чакала.
Колко много бих простила.
Колко бих се наранила.
Пак ще казват:
„Защо още го обичаш?
Не виждаш ли, че все едно след вятър тичаш?
Той единствено те наранява,
а душата ти отново му прощава!"
Сякаш аз не виждам всичко,
но за мене той е щастие едничко!
За пореден път сърцето си му давам,
даже след това да съжалявам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Стоянова Всички права запазени
