Изживян, изтръгнат и бездомен?
За пред хората си спомен -
изживян, изтръгнат и бездомен.
А още тебе пазя в мен,
заради това е тъжен моя ден.
Но не трябва да издавам моята тъга,
защото всички пак ще питат „До кога?"
Без да знаят, че и аз не знам
колко още мога да ти дам
Колко сълзи бих изплакала.
Колко още бих те чакала.
Колко много бих простила.
Колко бих се наранила.
Пак ще казват:
„Защо още го обичаш?
Не виждаш ли, че все едно след вятър тичаш?
Той единствено те наранява,
а душата ти отново му прощава!"
Сякаш аз не виждам всичко,
но за мене той е щастие едничко!
За пореден път сърцето си му давам,
даже след това да съжалявам.
© Лили Стоянова All rights reserved.
