За пред хората си спомен -
изживян, изтръгнат и бездомен.
А още тебе пазя в мен,
заради това е тъжен моя ден.
Но не трябва да издавам моята тъга,
защото всички пак ще питат „До кога?"
Без да знаят, че и аз не знам
колко още мога да ти дам
Колко сълзи бих изплакала.
Колко още бих те чакала.
Колко много бих простила.
Колко бих се наранила. ...