25 июл. 2019 г., 18:14

Изкачване 

  Поэзия
381 6 12

Във ириса на сенките се крият

от тези турбо охлюви ми писна!

И няма тайни, нито е магия

от чесане езикът им увисна.

 

И паднаха ми всички папагали

в очите сини, с рози пожълтели.

Или са на дъгата горе спали,

или над нея - цяла нощ летели.

 

И уморени, сенките в заблуда

ще помнят само оня миг, когато

от какавида литва пеперуда!

Под шапката - оскубано пернато!

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Веси, върна ме към този стих... благодаря ти!
  • Страхотно! Браво, Краси!
  • Благодаря, Вили!
  • "И паднаха ми всички папагали..." Ха-ха, хареса ми!
  • Ваня, благодаря!!
  • Вълшебница си, Краси! Поздравявам те!!!
  • Благодаря, Светла!
  • Чудничко...
  • Еееее, "...там някакво проскубано пернато..." е долетяло и кълве... в градината на вдъхновението С любезното съдействие на Пастирката, Патриция, Брин, Ники-арт, Райна и Ангелче!3... изкачването е станало красиво! Благодаря ви!!
  • Марийче, Красе, прегръщам ви!
  • "Дръпна ме за клавиатурата", Красеее!

    А шапката, дори и да те стяга,
    да е с перце и вятър да го вее.
    Оскубано пернато ми приляга,
    а Диоген, пак в бъчва си живее.

    И шарен да ти бъде папагала.
    Езикът кости няма, кости чупи.
    Това що сила Свише ти е дала,
    и Крез да обеднее, не ще купи.

    Езикът си застъпват и боли ги,
    а уж е меко торфеното блато.
    Изгрява ден. Нахално кукурига,
    там някакво проскубано пернато...
  • Ох, как ме изкефиха препратките! Много любим стих, ще се връщам тук!
Предложения
: ??:??