Изказано
Как да спра да гледам очите ти,
в които любовта ме пленява.
Как да напусна прегръдката,
която топлината ми дава.
Как да спра сърцето си
да не обича усмивката,
която изгрява в лицето ти,
как да забравя и думите,
казани само от двама ни.
Всеки ден душата ми свети
по-силно, щом ти си до мен,
щом усещам целувките,
събуждащи огъня в зимния ден.
в които любовта ме пленява.
Как да напусна прегръдката,
която топлината ми дава.
Как да спра сърцето си
да не обича усмивката,
която изгрява в лицето ти,
как да забравя и думите,
казани само от двама ни.
Всеки ден душата ми свети
по-силно, щом ти си до мен,
щом усещам целувките,
събуждащи огъня в зимния ден.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йордан Попов Все права защищены
