14 мар. 2012 г., 23:44

Изключително - едно усещане

1.4K 0 1

Съвсем в началото...
Една специална вечер.

Светлината бе изискано притъпена,
аз - нежно упоена.
Джаз музика бе изпълнила празното пространство
и всичко бе приятно странство.

И сякаш не бях тук
и целият този цигарен боклук
и сякаш виждах смисъл
само в моята мисъл -
за теб.

Чаках те 
и ето, че дойде.
Влезе в моята малка стаичка
разхвърляна,
обсебена,
ухаеща
и погледна ме.

Аз знаех,
а ти долавяше.
Беше случайно,
не - нагласено.
Беше чувствено
и силно изразено.
Беше стихия,
не мога да скрия.
Неописуемо,
разтърсващо,
необикновено,
неочаквано,
сливащо,
погубващо,
обречено!

И тогава бях себе си, 
за този кратък миг,
свързан със
чаша вино,
ненатрапчив фон,
мелодия една
и жива - сродна душа.

А на сутринта?
Светъл спомен,
личност чрез личност осъществена,
не покой,
а страст одухотворена!

А свещта отдавна беше изгоряла,
НЕ БЕШЕ ВЕЧЕ ЦЯЛА.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Имам чувството, че авторката е писала това стихотворение "нежно упоена".

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....