14 мар. 2012 г., 23:44

Изключително - едно усещане

1.4K 0 1

Съвсем в началото...
Една специална вечер.

Светлината бе изискано притъпена,
аз - нежно упоена.
Джаз музика бе изпълнила празното пространство
и всичко бе приятно странство.

И сякаш не бях тук
и целият този цигарен боклук
и сякаш виждах смисъл
само в моята мисъл -
за теб.

Чаках те 
и ето, че дойде.
Влезе в моята малка стаичка
разхвърляна,
обсебена,
ухаеща
и погледна ме.

Аз знаех,
а ти долавяше.
Беше случайно,
не - нагласено.
Беше чувствено
и силно изразено.
Беше стихия,
не мога да скрия.
Неописуемо,
разтърсващо,
необикновено,
неочаквано,
сливащо,
погубващо,
обречено!

И тогава бях себе си, 
за този кратък миг,
свързан със
чаша вино,
ненатрапчив фон,
мелодия една
и жива - сродна душа.

А на сутринта?
Светъл спомен,
личност чрез личност осъществена,
не покой,
а страст одухотворена!

А свещта отдавна беше изгоряла,
НЕ БЕШЕ ВЕЧЕ ЦЯЛА.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Имам чувството, че авторката е писала това стихотворение "нежно упоена".

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...