Съвсем в началото...
Една специална вечер.

Светлината бе изискано притъпена,
аз - нежно упоена.
Джаз музика бе изпълнила празното пространство
и всичко бе приятно странство.

И сякаш не бях тук
и целият този цигарен боклук
и сякаш виждах смисъл
само в моята мисъл -
за теб.

Чаках те 
и ето, че дойде.
Влезе в моята малка стаичка
разхвърляна,
обсебена,
ухаеща
и погледна ме.

Аз знаех,
а ти долавяше.
Беше случайно,
не - нагласено.
Беше чувствено
и силно изразено.
Беше стихия,
не мога да скрия.
Неописуемо,
разтърсващо,
необикновено,
неочаквано,
сливащо,
погубващо,
обречено!

И тогава бях себе си, 
за този кратък миг,
свързан със
чаша вино,
ненатрапчив фон,
мелодия една
и жива - сродна душа.

А на сутринта?
Светъл спомен,
личност чрез личност осъществена,
не покой,
а страст одухотворена!

А свещта отдавна беше изгоряла,
НЕ БЕШЕ ВЕЧЕ ЦЯЛА.