14.03.2012 г., 23:44

Изключително - едно усещане

1.4K 0 1

Съвсем в началото...
Една специална вечер.

Светлината бе изискано притъпена,
аз - нежно упоена.
Джаз музика бе изпълнила празното пространство
и всичко бе приятно странство.

И сякаш не бях тук
и целият този цигарен боклук
и сякаш виждах смисъл
само в моята мисъл -
за теб.

Чаках те 
и ето, че дойде.
Влезе в моята малка стаичка
разхвърляна,
обсебена,
ухаеща
и погледна ме.

Аз знаех,
а ти долавяше.
Беше случайно,
не - нагласено.
Беше чувствено
и силно изразено.
Беше стихия,
не мога да скрия.
Неописуемо,
разтърсващо,
необикновено,
неочаквано,
сливащо,
погубващо,
обречено!

И тогава бях себе си, 
за този кратък миг,
свързан със
чаша вино,
ненатрапчив фон,
мелодия една
и жива - сродна душа.

А на сутринта?
Светъл спомен,
личност чрез личност осъществена,
не покой,
а страст одухотворена!

А свещта отдавна беше изгоряла,
НЕ БЕШЕ ВЕЧЕ ЦЯЛА.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Имам чувството, че авторката е писала това стихотворение "нежно упоена".

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...