4 мар. 2015 г., 22:02

Изконното на края

849 0 0

Изконното на края

 

 

Ние всички спокойни ще умрем накрая,

и ще станем част от майката земя,

всички ще изчезнем, които сме живели,

и ще се питаме, какво ли от живота сме видели?

 

Той ни е предлагал единствено самота,

а накрая ледената прегръдка на смъртта,

тя само е нашата утеха вечна,

тя е надежда ни безкрайно лесна.

 

Ще си спомняме ли с болка на лице,

страстите на нашето сърце,

ще мислим ли за нашите деца,

в чера и мрака на нощта?

 

А дали ще искаме да се завърнем,

света за кратко пак да зърнем,

ще искаме ли отново да живеем,

ще желаем ли песните да пеем?

 

Със живота тъжно ний да грачим,

по земята волно ний да крачим,

и да сме отново със любимите ни хора,

отърсени от на съдбата ни позора.

 

Отново да обичаме и да мечтаем,

отново да мразим и ругаем,

и пак да пожелаем ний смъртта,

отчаяни от на душата ни страстта.

 

Но надали за живите тогаз ще мислим,

надали земните дела ще бистрим,

тогава ние ще сме си свободни,

да загърбим страстите безплодни.

 

Тогава ще се припознаваме

в лицето на смъртта,

и ще се усмихваме,

заслепени от на небитието песента.

 

Няма да помним терзанията душевни,

няма да знаем за съдбите земни,

ще бъдем от светлината заслепени,

ще бъдем отново чисти и преродени.

 

 

Кристиан Дочев

Март 2015г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристиан Дочев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...