Изконното на края
Ние всички спокойни ще умрем накрая,
и ще станем част от майката земя,
всички ще изчезнем, които сме живели,
и ще се питаме, какво ли от живота сме видели?
Той ни е предлагал единствено самота,
а накрая ледената прегръдка на смъртта,
тя само е нашата утеха вечна,
тя е надежда ни безкрайно лесна.
Ще си спомняме ли с болка на лице,
страстите на нашето сърце,
ще мислим ли за нашите деца, ...