12 дек. 2014 г., 21:20

Изкривена нощна картина 

  Поэзия » Пейзажная
415 0 7

Проплакаха улуците във вкъщи

и вятърът засвири на комин.

А вечерите ми - едни и същи,

оставят ме така - почти самин.

 

И слушам как над покрива трополи

неуправляем вятър подкован.

И как сами отсрещните тополи

му правят нещо, като параван.

 

И облаци- подгонени от вятър,

пикират те над полските треви.

И ми поднасят нощния театър

в прозореца, където се криви.

 

А в изкривената картина, Боже,

дори една светулчица видях.

И се почудих как така ще може

и тя да оцелее, но прозрях,

 

че ти я пращаш, Боже, за фенерче

да ми посочи пътя за към теб.

И аз след нея тръгвам със тефтерче,

с един чадър и със филийка хляб.

 

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Дори и изкривена,картината е прекрасна!Поздравявам те!
  • Благодаря ви, Приятели!Радвам се, че съм доставил удоволствието да прочетете написаното.Оценките показват това!
    Желая Ви здраве и хубав ден!!!!
  • Красиво!
  • Ех ти, Колич! Видях те в тази, "изкривената картина"!
    Много ми хареса, трогна ме!
  • Никола, нямам думи да изразя моето възхищение към творбата ти.Не
    мога да уловя онова най-важното, което движи двигателя на тази красива,
    разнообразна, образна, философска, чиста, истинска и докосваща сърцата
    поезия. За мен ти си един неизчерпаем извор, който непрекъснато
    увеличава съдържанието си от някъде, където не е моя работа да зная и
    го изпраща към света.
    Благодаря ти , че и аз от време на време отпивам от чудото на този извор! Всичко много точно е казано. Такъв извор Бог не може без него!
    Да си жив, здрав и щастлив! Лека нощ!
  • Този "вятър подкован" не се забравя.
    И светулката, пратена от Бога - също...
  • Много настроение рисуваш със словото си, Никола! А същевременно докосваш с някои философски прозрения, поднесени ненатрапено.
    Харесах и оценявам високо!
Предложения
: ??:??