12 dic 2014, 21:20

Изкривена нощна картина 

  Poesía » Del paisaje
460 0 7
Проплакаха улуците във вкъщи
и вятърът засвири на комин.
А вечерите ми - едни и същи,
оставят ме така - почти самин.
И слушам как над покрива трополи
неуправляем вятър подкован.
И как сами отсрещните тополи
му правят нещо, като параван.
И облаци- подгонени от вятър,
пикират те над полските треви.
И ми поднасят нощния театър
в прозореца, където се криви. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??