13 апр. 2017 г., 13:54

Изкупление

2.4K 10 9

Този ден като сгъната кърпичка влезе

в джоба на времето. Пак остарях.

Поредна в душата си сложих протеза –

измислен живот сред реалния свят.

 

Съзирам в това абсолютната истина –

светът е създаден с целта да умре.

Днес или утре, прогноза безсмислена,

в едно ще се слеят земя и небе.

 

Чернее среброто, рушат се скалите,

разграждат се цели колонии мечти.

Вчера жълтее в албумните листове,

към своя хербарий всяка дружба върви.

 

Детството, зрялост, старец приведен

(отрупан с болежки и немощ) – денят

накрая в последното ложе ще легне

и там ще остане – при вечния мрак.

 

Но в сетния ден, ако съдят сърцата –

онези, до края изпълнени с друг,

има шанс Любовта да помилва земята,
безспорно отсъждайки "Раят е тук"!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Донова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Единствено Любовта има шанс "да помилва Земята", Таня! Поздравления!
  • Мерси, Албена!
    Прав си, Иване, тези три неща са коренно различни и ако първото е посредствеността, с която дори не искам да се сблъсквам, второто - състояние, което носи удовлетворение, то "да оставиш следа след себе си и да бъдеш обичан и когато те няма" е своеобразен идеал, съчетаващ перфектната причина да живееш! Благодаря ти!
  • Задълбочено... Събужда размисли за края на света и за спасенкето... Убедителен финал и хубава идея:"има шанс Любовта да помилва земята... "Поздравления!
  • С топли чувства към всички вас - Благодаря ви!
  • !!!(((

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...