13 апр. 2017 г., 13:54

Изкупление

2.5K 10 9

Този ден като сгъната кърпичка влезе

в джоба на времето. Пак остарях.

Поредна в душата си сложих протеза –

измислен живот сред реалния свят.

 

Съзирам в това абсолютната истина –

светът е създаден с целта да умре.

Днес или утре, прогноза безсмислена,

в едно ще се слеят земя и небе.

 

Чернее среброто, рушат се скалите,

разграждат се цели колонии мечти.

Вчера жълтее в албумните листове,

към своя хербарий всяка дружба върви.

 

Детството, зрялост, старец приведен

(отрупан с болежки и немощ) – денят

накрая в последното ложе ще легне

и там ще остане – при вечния мрак.

 

Но в сетния ден, ако съдят сърцата –

онези, до края изпълнени с друг,

има шанс Любовта да помилва земята,
безспорно отсъждайки "Раят е тук"!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Донова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Единствено Любовта има шанс "да помилва Земята", Таня! Поздравления!
  • Мерси, Албена!
    Прав си, Иване, тези три неща са коренно различни и ако първото е посредствеността, с която дори не искам да се сблъсквам, второто - състояние, което носи удовлетворение, то "да оставиш следа след себе си и да бъдеш обичан и когато те няма" е своеобразен идеал, съчетаващ перфектната причина да живееш! Благодаря ти!
  • Задълбочено... Събужда размисли за края на света и за спасенкето... Убедителен финал и хубава идея:"има шанс Любовта да помилва земята... "Поздравления!
  • С топли чувства към всички вас - Благодаря ви!
  • !!!(((

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...