13.04.2017 г., 13:54

Изкупление

2.4K 10 9

Този ден като сгъната кърпичка влезе

в джоба на времето. Пак остарях.

Поредна в душата си сложих протеза –

измислен живот сред реалния свят.

 

Съзирам в това абсолютната истина –

светът е създаден с целта да умре.

Днес или утре, прогноза безсмислена,

в едно ще се слеят земя и небе.

 

Чернее среброто, рушат се скалите,

разграждат се цели колонии мечти.

Вчера жълтее в албумните листове,

към своя хербарий всяка дружба върви.

 

Детството, зрялост, старец приведен

(отрупан с болежки и немощ) – денят

накрая в последното ложе ще легне

и там ще остане – при вечния мрак.

 

Но в сетния ден, ако съдят сърцата –

онези, до края изпълнени с друг,

има шанс Любовта да помилва земята,
безспорно отсъждайки "Раят е тук"!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Единствено Любовта има шанс "да помилва Земята", Таня! Поздравления!
  • Мерси, Албена!
    Прав си, Иване, тези три неща са коренно различни и ако първото е посредствеността, с която дори не искам да се сблъсквам, второто - състояние, което носи удовлетворение, то "да оставиш следа след себе си и да бъдеш обичан и когато те няма" е своеобразен идеал, съчетаващ перфектната причина да живееш! Благодаря ти!
  • Задълбочено... Събужда размисли за края на света и за спасенкето... Убедителен финал и хубава идея:"има шанс Любовта да помилва земята... "Поздравления!
  • С топли чувства към всички вас - Благодаря ви!
  • !!!(((

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...