13.04.2017 г., 13:54

Изкупление

2.5K 10 9

Този ден като сгъната кърпичка влезе

в джоба на времето. Пак остарях.

Поредна в душата си сложих протеза –

измислен живот сред реалния свят.

 

Съзирам в това абсолютната истина –

светът е създаден с целта да умре.

Днес или утре, прогноза безсмислена,

в едно ще се слеят земя и небе.

 

Чернее среброто, рушат се скалите,

разграждат се цели колонии мечти.

Вчера жълтее в албумните листове,

към своя хербарий всяка дружба върви.

 

Детството, зрялост, старец приведен

(отрупан с болежки и немощ) – денят

накрая в последното ложе ще легне

и там ще остане – при вечния мрак.

 

Но в сетния ден, ако съдят сърцата –

онези, до края изпълнени с друг,

има шанс Любовта да помилва земята,
безспорно отсъждайки "Раят е тук"!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Единствено Любовта има шанс "да помилва Земята", Таня! Поздравления!
  • Мерси, Албена!
    Прав си, Иване, тези три неща са коренно различни и ако първото е посредствеността, с която дори не искам да се сблъсквам, второто - състояние, което носи удовлетворение, то "да оставиш следа след себе си и да бъдеш обичан и когато те няма" е своеобразен идеал, съчетаващ перфектната причина да живееш! Благодаря ти!
  • Задълбочено... Събужда размисли за края на света и за спасенкето... Убедителен финал и хубава идея:"има шанс Любовта да помилва земята... "Поздравления!
  • С топли чувства към всички вас - Благодаря ви!
  • !!!(((

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...