13 abr 2017, 13:54

Изкупление

  Poesía » Otra
2.5K 10 9

Този ден като сгъната кърпичка влезе

в джоба на времето. Пак остарях.

Поредна в душата си сложих протеза –

измислен живот сред реалния свят.

 

Съзирам в това абсолютната истина –

светът е създаден с целта да умре.

Днес или утре, прогноза безсмислена,

в едно ще се слеят земя и небе.

 

Чернее среброто, рушат се скалите,

разграждат се цели колонии мечти.

Вчера жълтее в албумните листове,

към своя хербарий всяка дружба върви.

 

Детството, зрялост, старец приведен

(отрупан с болежки и немощ) – денят

накрая в последното ложе ще легне

и там ще остане – при вечния мрак.

 

Но в сетния ден, ако съдят сърцата –

онези, до края изпълнени с друг,

има шанс Любовта да помилва земята,
безспорно отсъждайки "Раят е тук"!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Единствено Любовта има шанс "да помилва Земята", Таня! Поздравления!
  • Мерси, Албена!
    Прав си, Иване, тези три неща са коренно различни и ако първото е посредствеността, с която дори не искам да се сблъсквам, второто - състояние, което носи удовлетворение, то "да оставиш следа след себе си и да бъдеш обичан и когато те няма" е своеобразен идеал, съчетаващ перфектната причина да живееш! Благодаря ти!
  • Задълбочено... Събужда размисли за края на света и за спасенкето... Убедителен финал и хубава идея:"има шанс Любовта да помилва земята... "Поздравления!
  • С топли чувства към всички вас - Благодаря ви!
  • !!!(((

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...