Този ден като сгъната кърпичка влезе
в джоба на времето. Пак остарях.
Поредна в душата си сложих протеза –
измислен живот сред реалния свят.
Съзирам в това абсолютната истина –
светът е създаден с целта да умре.
Днес или утре, прогноза безсмислена,
в едно ще се слеят земя и небе.
Чернее среброто, рушат се скалите,
разграждат се цели колонии мечти.
Вчера жълтее в албумните листове,
към своя хербарий всяка дружба върви. ...