19 апр. 2014 г., 22:19

Изкупление 

  Поэзия » Другая
464 1 9

   

 

Разбира се, ще преболея.

То няма да ми е за първи път.

Миражи с осланени орхидеи

в душата ми безпаметно лежат.

 

По Виа Долороса съм отдавна.

Иззидал съм си от Голготи храм.

Прощавам си, но не това е главно

и много често разговарям сам.

 

Разбира се, ще ми е тежко.

Преплувах океани от тъга.

Но вярно е, че винаги съм в грешка 

и винаги се давя на брега.

 

Разбира се, ще те забравя.

В забравата си имам собствен ад.

Сбогувам се и все така се получава,

че няма вече връщане назад.

 

Разбира се, не те очаквам.

Едва ли има смисъл от това.

Но на финала всички сме еднакви –

последна грижа, кръст, трева...

© Ради Стефанов Р Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??