19 апр. 2014 г., 22:19

Изкупление

582 1 9

   

 

Разбира се, ще преболея.

То няма да ми е за първи път.

Миражи с осланени орхидеи

в душата ми безпаметно лежат.

 

По Виа Долороса съм отдавна.

Иззидал съм си от Голготи храм.

Прощавам си, но не това е главно

и много често разговарям сам.

 

Разбира се, ще ми е тежко.

Преплувах океани от тъга.

Но вярно е, че винаги съм в грешка 

и винаги се давя на брега.

 

Разбира се, ще те забравя.

В забравата си имам собствен ад.

Сбогувам се и все така се получава,

че няма вече връщане назад.

 

Разбира се, не те очаквам.

Едва ли има смисъл от това.

Но на финала всички сме еднакви –

последна грижа, кръст, трева...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ради Стефанов Р Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...